[:BG]
Припомняйки си някои от нашите цели тук, в Про Голф Спортен Клуб, а именно подпомагане развитието на български голфъри в техните професионални изяви, направихме един преглед на професионалните турове по света.
Нужно е от една страна младите спортисти, техните родители, треньори и спонсори да знаят какви са реално техните възможности, за да започнат своевременно планирането на подготовката си и в тази посока.
Вярваме, че и за всички останали запалени голфъри и фенове на играта, ще е интересно да се даде една по-ясна представа за организацията на туровете по света. Това би ни дало повече контекст в случаите, когато се интересуваме от конкретни таланти, майстори или вече утвърдени легенди и разберем през какво се налага да преминат за да постигнат своите така лелеяни мечти.
Исторически, професионалните голф турове са се зародили с естествено натрупване, породено от утвърждаването на някои регионални турнири и вериги, първо в Америка, а после и в Европа. И макар това да е започнало в самото начало на ХХ век, едва през 1968 официално се създава PGA Tour-a в Америка, последван от European Tour (1972), Japan Golf Tour (1973) и Asian Tour (1995).
Професионалните турове условно могат да се класират на базата на паричния награден фонд или колко може да се спечели от участниците в него, както и от точките за световната ранглиста, които завоюват играчите. Класацията на Туровете е следната:
- PGA Tour
- European Tour
- LPGA Tour
- Ladies European Tour
- PGA Tour Champions
- – 7. Asian Tour, Japan Golf Tour, LPGA of Japan Tour.
За да участва един голфър в професионален турнир, той трябва да получи членска карта. Тя може да се спечели ако състезателят се класира между най-добрите (25) в 6-дневен квалификационен турнир, известен като Q-School. Ако успее, той получава своята едногодишна карта за тура, която трябва да защитава отново в края на сезона, освен ако не се е класирал между първите 120-ина по спечелени точки/пари или вече не е спечелил гарантирано такова място в резултат на регистрирана победа в турнир от тура, което може да е от 2 години нагоре. Друг начин да се избегне Q-School-а е ако сте получили спонсорска покана. Това може да стане, ако сте направили ярко впечатление, например ако сте спечелили титли като аматьор от големи първенства.
Интересното е, че организациите управляващи тези турове, подпомагат и други турове на следващото ниво. В случая с PGA Tour това са Web.com Tour-a, PGA Tour of Canada, PGA Tour Latinоamerica. За Европа това е Challenge Tour-a, както и други такива в останалия свят. Идеята е, състезателите да могат да трупат опит и, когато са готови, да се прехвърлят в по-горното ниво. Така, през 1996 година се основава International Federation of PGA Tours, която обединявайки всички турове по света и има за цел да дискутира и решава общите им проблеми. В последствие, през 1999 година, федерацията основава World Golf Championships и започва да управлява Official World Golf Ranking.
Някъде тук, между тези две нива е и границата, над която могат да се печелят толкова пари, така че един състезател да се издържа от спорта. По-долните турове предлагат далеч по-малки наградни фондове и имат по-малки спонсори. В Европа това е така наречения Satellite Tour, съставен от PGA EuroPro Tour, Alps Tour, Pro Golf Tour и Nordic Golf League. Тези турове „предлагат“ промоция към по-високия Challenge Tour, а от 2-3 години са валидни и за световната голф ранглиста.
(Ако се интересувате от развитието на Българската Голф Ранглиста, поддържана от Про Голф Спортен Клуб, прочетете тук)
След това ниво се стига до регионалните и националните професионални турове, които се издържат основно от стартовите такси на участниците. Сами разбирате, че за да се поддържа редовно участие в турнирите от тези нива, са необходими много средства от лични спонсори или сериозна семейна подкрепа.
Преминаването от статут на аматьор към професионалист е един от важните моменти в последователността от решения, които един младеж и неговите родители и треньори трябва да преценят добре. За да станеш играещ професионалист е достатъчно само да се определиш като такъв. На практика, обаче, ще е добре да си стигнал вече до скрач ниво и дори по-добре – хендикап 0.0 и надолу, но това би било само началото по един, предполагаем дълъг път на прескачане като един Супер Марио от Тур към Тур, предполагащо много усилия, време и средства разбира се.
Друга добра практика е изпозлването на аматьорския статут до завършване на училище с надеждата, че добрите резултати ще впечатлят търсачите на таланти от Американските университети, които евентуално ще предложат и стипендия за обучението. Ползата от това е, че на практика се преминава към безплатно няколкогодишно обучение с експертната помощ от треньорите в университета, ползване на неговата база, както и подсигурени игри на важни шампионантни игрища във важни и „видими“, и разпознаваеми голф събития. Междувременно, „студентът“ израства като човек и състезател и преценява, в кое ниво на схемата с професионалните турнири да се впусне.
Трябва да споменем и един по-рядък вариант, при който, някои таланти, в комбинация със изключителни шансове за изява и реализацията им, преминават от аматьорското ниво директно към най-високото тур ниво. Това става, при участието на тези аматьори на големи, Мейджър Турнири, като The Open и US Open, на които обикновено се канят най-декорираните млади надежди измежду аматьорите и тяхното класиране се отбелязва отделно. Тези таланти, застанали в този момент под светлината на прожектора, получават и златния шанс да участват със спонсорски покани на едни от най-големите турнири в света, вече като професионалисти.
Практиката обаче показва, че едно е да получиш такъв шанс, съвсем друго е да го реализираш. Когато през 1998, едва на 18 години, Джъстин Роуз завършва 4-ти сред професионалистите и е коронован като най-добър аматьор на The Open, кариерата му зацикля, пропускайки 21 последователни къта в Европейския Тур, с което губи картата си. За да я задържи, през 1999 година се налага да участва в Q-School и да се класира 4-ти, което се повтаря и в следващата 2000-на година, когато завършва 9-и. На другия полюс е Рори Макилрой, на когото в същата ситуация му бяха необходими 3 турнира, завършвайки 4-ти и 3-ти на последните 2, осигурявайки си по този начин безпроблемно картата за Европейския Тур.
За да обобщим, нека да напомним, че сценариите за развитието на един спортист към неговата професионална реализация в голфа, са повече от един и е много важно те да се познават отлично от хората грижещи се за младия талант. Само така, те ще могат не само да планират близкосрочните и дългосрочните си цели, но и да ги променят според различните ситуации.
Про Голф Спортен Клуб[:]
