[:BG]Още когато Откритото Първенство на Великобритания по Голф се отправи към Карнусти, беше ясно, че всякакви прогнози фаворизиращи един или друг играч са безсмислени. За Шотландското игрище се знае, че в лошо време е най-трудното измежду избираните за този най-стар турнир в света игрища, а ако времето е хубаво, … то не става по-благоприятно. Пот-бункерите са навсякъде по трасето, а изсъхналите феъруеи понякога бяха по-бързи от грийновете!
В тази ситуация, тази година времето реши да не играе главна роля, да си седне в зрителските ложи и да гледа какво могат претендентите за 147-ия The Open. През първите 2 дни, видяхме всичко. Имаше тактическа игра с тий-шотове с айръни, имаше мощни драйвъри, стигащи до грийновете на пар-4-ките, имаше късметлийски баунсове, имаше и такива, които се забиваха в бункерите и собствениците на топките ги отиграваха, заемайки всякакви позиции, … които не присъстват в нито едно образователно видео. В крайна сметка видяхме играчите от върха на ранглистата като Дъстин Джонсън, Джъстин Томас и Джон Рам да не успеят с къта, а други, далеч по-непознати, да си продължат хотелската резервация и за уикенда. Откъм резултати, жадните за линкс шоу зрители, бяха удовлетворени. Много от претендентите регистрираха кръгове от по 5 или дори 6 удара под пара за деня, но когато дойде време за финалния кръг, списъкът с претендентите се оказа дълъг. В началото видяхме симпатичния американец, Джордън Спит, който щеше да настоява да защити титлата си от Първенството от миналата година и в началото на кръга имаше известна реминисценция на шоуто му от миналата година, включващо загуба на удари в началото, спасяване на резултат с топка в храстите и спасени парове „от никъде“. Американците Киснър, Шофеле и Чапел, също харесваха местата си в челото и никой не искаше да отстъпва и удар на противниците си. Разбира се, голямата звезда на голфа, Тайгър Уудс, привличаше почти цялото внимание към себе си, заради невероятното си завръщане на върха на голфа и богатото разнообразие от удари, които демонстрираше, както и с надеждата, че 42-годишната легенда може да спечели Мейджър отново.
Рори Макилрой също имаше шансовете си и всичките му фенове се надявахме да го видим да печели в пълната му светлина. Финалния ден започна малко изненадващо с ранния клъбхаус водач, Еди Пепърел. Еди записа -4 за деня, признавайки, че след разочароващия си резултат от предния ден ( 71 ?! ), са „пийнали малко вино“ с треньора си и в положението на „лек махмурлук“ финишира турнира на ниво от -5. Оттук и очакванията за резултатите във финалния кръг се поставиха високо. За съжаление на претендентите обаче, губенето на удари се оказа по-често от печеленето им и те бързо записваха плюсови арабски символи в скор-картите си. Изведнъж, някъде в средата на кръга, видяхме Тайгър да „води хорото“, с Рори веднага след него … и косите ни настръхнаха. Щяхме ли да видим мечтания дуел, подобен на този с Микелсън и Стенсън от преди 2 години, но този път с две от най-големите икони в историята на голфа? … или някой друг, не така бляскав, но много, много постоянен състезател ще подчини и корса и филда. Така се и случи накрая. Спит не успя да привлече голф-боговете на своя страна още веднъж и го видяхме да пропуска пътове от метър. Тайгър реши, че е готов да извади супер техничните си флоп-шотове от чантата, но това му костваше 2-ното боги на 11-та, последвано от боги на 12-та и дори и задължителното бърди на 14-та, където видяхме пич-шот от другата част на двойния грийн, не стигнаха за крайния му успех. Рори „вриви“ публиката с далечен ийгъл-път на същата тази 14-та, но ранните му богита и пропуснатите възможности в края го оставиха 3-ти, на 2 удара от водача. Друг Мейджър шампион, Джъстин Роуз, „влетя“ в таблицата на върха с уникалния си удар на същата тази 14-та пар-5 дупка, когато втория му удар удари централно флага и при повече шанс можеше да регистрира зашеметяващ албатрос, но в крайна сметка и той остана на 2 удара под върха, макар и двамата да демонстрираха задоволство от това. Денят обаче принадлежеше на италианеца Франческо Молинари. Фрначеско е на върха на играта си от няколко седмици насам, спечелвайки първия си PGA Tourтурнир в Щатите и завършвайки втори, 2 седмици по късно, в стремежа си да си подобри точките си за FedEx Cupи специалистите определено го държаха под око.Кръгът му започна с парове и в главите на анализаторите започна да се прокрадва спомена за Сър Ник Фалдо, който е единствения победител, спечелвал Открития с 18 чисти пара в последния финален ден. Дали пък историята нямаше да се повтори и Молинари, показвайки здрави нерви, стриктна тактическа игра и минимални грешки да пристигне на финала с протегнати ръце към най-известната Винена Купа в света. Някъде след средата на кръга обаче, Франческо разбра, че това няма да му е достатъчно и„натисна газта“ с бърди на ключовата 14-та дупка, излизайки начело. Още тогава се изясни, че нивото от -6 или -7, може да не достатъчно за титлата. Рори, Тайгър, Киснър, Чапел и най-вече Ксандър Шофеле, нямаше да се съгласят с това.
Тогава видяхме и пълния блясък на Франческо. Историята помни, може би най-големия срив в голфа, този на французина Жан ван де Велде, загубил на тази дупка през 1999 г. преднината си от 4 удара (!!!), а с това и титлата. Помним и двойното боги на Падриг Херингтън от 2007-ма, когато Ирландецът едвам-едвам задържа титлата си. Сега дойде реда на Молинари, ако искаше да срази конкуренцията, трябваше да направи 3 супер трудни удара едновременно: драйвъра от тий-бокса да не мръдне и метър настрани и да избегне страшните бункери, апроуча му от 120 ярда да се приземи много точно, няколко метра преди флага на твърдия грийн, така че бекспина да „хване“ навреме и, накрая, но не по значение, да вкара от 2-3 метра в дупката чупещ се път, пред очите и очакванията на няколко хиляди зриители, за да вдигне най-лелеяната купа в света, тази на 147-мия Шампион на Откритото Първенство на Великобритания и да остане завинаги в история на голфа, като първия италианец, печелил The Open в неговата нова ера. И един интересни факт за Франческо. Той е третия пореден победител в Мейджър Шампионат тази година, след Патрик Рийд и Брукс Кьопка, който няма рекламен договор за голф-клубовете си и е „свободен“ да избира каквото и когато му харесва и пасва на играта му. Дали пък това не е разковничето?! … Про Голф Спортен Клуб[:]
