[:BG]
24/07/2017
Джордън Спит спечели 146-ия Открит Шампионат на Великобритания, впечатлявайки със спортно-техническите си качества, но много повече с менталната си сила и воля за победа.
Спит започна на Открития с отличните 5 удара под пара за деня, без да бъде смятан за фаворит преди старта. С него беше и шамионът от ЮС Оупън, Брукс Кьопка, а съвсем близо след тях идваха и стабилният Мат Кучар и набралият скорост в последните седмици Иън Поултър.
Истинският мувинг дей обаче, дойде този път по-рано, в пътък, когато типичният за Острова климат, показа своите зъби. Силен вятър и дъжд поставиха на изпитание участниците в турнира и май „най-сухи“ от деня излязоха Рори Макилрой и итново Джордън Спит, последният запазил лидерската си позиция а Рори, задържал се в челната шестица със шансове за нещо повече в последните дни.
Про Голф Спортен Клуб предвиждаше една Райдър Къп ситуация с двамата американци, Спит и Кучар, начело и двамата европейци, Макилрой и Поултър, следвайки ги по петите им. Но дали това щеше да нахъса преследвачите за истинска битка, беше още рано да се каже.
Третият ден даде воля на резултатите. Постигнати бяха и някои рекорди. Брендън Грейс записа кръг от 62 удара, което се оказа най-нисък резултат в Мейджър турнир в историята на голфа. Световният номер едно, Дъстин Джонсън, напомни за себе си със 64 удара, но решителен удар всъщност нанесе, отново Джордън Спит. С 5-те си удара под пара за деня, той поведе класирането с разлика от 3 удара преди финалния ден и изглеждаше, че нищо няма да може да го спре да спечели, бленуваната 3-та титла от Големия Шлем – Титлата от Открития.
Дойде и неделята – деня на финала, деня на истината. Времето беше спокойно и нищо не пречеше на състезателите да покажат на какво са способни. Началото донесе и първата изненада. Джордън пропусна няколко къси пъта и записа цели 3 богита в първите 4 дупки. Кучар също загуби удар в началото, но бърди на 9-а в момент, когато Спит отново направи боги, доведе до изравняване на върха в таблицата. Турнира едва сега започваше.
Повратната точка в своеобразния дуел между Спит и Куч дойде на 13-та дупка. Играйеки доста зле до този момент, Джордън запрати първоначалния си удар сигурно на 100 ярда вдясно от феъруея, във възможно най-дълбоката трева и в най-кривата позиция. В този момент, в тази наглед невъзможна ситуация, проличаха качествата на големия шампион и не неговото кеди, бившият учител по математика, Майкъл Грелър. Говорейки за качества, тук на преден план излезе отличното познаване на правилата и тяхното своевременно използване.
Това е тема, която много често се коментира в българските голф среди. Много е важно да се познават правилата в голфа и да се спазват стриктно, но не по-малко важно е, че това познаване може да даде начини за безболезнено излизане от тежки ситуации на игрището, което всъщност се и случи на Роял Бъркдейл.
Какво направиха Джордън и Майкъл. Те използваха последователно 3 правила за да си осигурят директен удар към грийна от чиста позиция:
Първо, обявявайки топката за неотиграваема, макар и с удар наказание, те се „спасиха“ от ужасното положение на стръмната дюна, както и „спестиха“ наказанието за растояние ако бяха се върнали на тий-бокса. Изпозлваха опцията за намиране на место за игра назад по линията образувана от първоначалната им позиция и флага. Това ги изпращаше на драйвинг рейнджа – едно равно и чисто място, което на повечето игрища е ООВ – „извън пределите на игрището“. За късмет на Джордън, на Роял Бъркдейл това не беше така, което беше и второто използвано правило. По този начин играчът и кедито се озоваха … между камионите на спонсорите. Тук дойде и прилагането на третото правило, което най-общо гласи, че ако на линията на игра има „Временно неподвижни пречки“ (Temporary immovable obstructions), играчът получава облекчение, премествайки тази линия така, че да „вижда“ дупката директно.
Ето така Джордън си осигури директен удар към дупката от възможно най-равното и чисто място за да спаси богито от тази невъзможда позиция. В крайна сметка това се оказа и дупката, от която Спит си повярва, че може да спаси и турнира, че исторята от Мастърса няма да се повтори и той ще си вземе, което е негово.
Следващите 4 дупки дойдоха за да потвърдят това усещане. Бърди на 200-ярдовата 14-та дупка, уникален ийгъл на 15-та и две бърдита на 16-та и 17-та дадоха 2 удара преднина пред Кучар.
Мат, за съжаление, въпреки вдъхновената си и много стабилна игра не можа да надскочи себе си и дали заради изпуснатите пътове в последните дупки, дали заради дългото чакане на 13-та дупка, той просто не показа тази жар, този дух за победата какъвто видяхме у 23-годишния Тексасец.
Емоциите и драмата наистина превзеха шоу-спекакъла от Роял Бъркдейл, но какво наистина се крие зад толкова силната игра на Шампиона на Годината. Много от нас, голфърите в България, отдават това на уникално-доброто му чувство към пътинга и мислейки за пътовете му на 15-та и 16-та дупка в неделя, всеки би се съгласил с тази презумпция. Все пак, понеже числата никога не лъжат, нека да проверим вярно ли е това.
Про Голф Спортен Клуб се поинтересува заради вас, нашите приятели, и анализът показа, че относно пътинга му, от 201 играчи в PGA Tour, Джордън се нарежда:
- 37-ми в Strokes gained putting. Тук водач е Рафа Кабрера-Бейо.
- 130-и!!! … за вкаран един пътинг от 5 фута.
- 146-и за вкаран един пътинг от 5 до 10 фута.
- 166-и за вкаран един пътинг от 10 до 15 фута.
- 125-и за вкаран един пътинг от 15 до 20 фута.
- 47-ти за вкаран един пътинг от 20 до 25 фута.
- 54-ти за вкаран един пътинг над 25 фута.
Сами виждате, че тези статистикиедва ли правят Джордън Спит най-великия пътьор на света. Това, което обаче той прави наистина по-добре от 201 от колегите си е неговата апроуч игра:
- Водач е в класацията в това да е най-близо до дупката при апроуч ударите.
- 2-ри за грийнове в регулация (GIR).
- 4-ти е в класацията за „Грийнове в регулация или близо до грийновете в регулация“.
- 3-ти е в GIR от 150-175 ярда, както и от 175 до 200 ярда.
- 2-ри е в GIR от под 100 ярда.
- 2-ри е в GIR от рафа за растояния от под 200 ярда.
- 1-ви за процент направени бърдита постигнати с апроуч от феъруея и
- 1-ви за процент направени бърдита постигнати с апроуч от феъруея и
- 6-ти за постигнати бърдита или по-добре от рафа.
Да, Джордън не е лош пътьор, макар и малко под средното за Тура, но това, което наистина прави най-добре е апроучите му към грийна, както от феъруея, така и от рафа и умението му да ги трансформира в бърдита. Дали пък точно характерният му Чикън Уинг Суинг не допринася за неговата консистентност тука. Вие какво мислите?
Сега за нас остава да наблюдаваме дали Спит ще продължи с писането на историята и ще направи Кариерен Голям Шлем, спечелвайки PGA Шампионата на Куейл Халау.
Успех Джордън!
Про Голф Спортен Клуб.
Снимки: Интернет[:]
