Про Голф Спортен Клуб започва серия от интервюта със заглавие „Представяме Ви!“. С нея искаме да Ви запознаем отблизо с хората, които са се посветили на голфа. Това от една страна са състезателите, които тренират ежедневно, преследвайки своите цели в спорта, а от  друга, хората, за които голфът е работа и призвание. Надяваме се така да разеберем пред какви предизвикателства са изправени те в ежедневнието си, както и какво им дава сила да преследват  своите цели, своите мечти.

За пилотното интервю избрахме един от най-активните радетели за развитието на българския състезателен голф , председателят на сдружението „Приятели на Бълггарския Голф“ и основния двигател на националния ни отбор по голф, Г-н Денис Димитров.

Въпреки натоварената си програма, той с готовност ни прие, за да разкаже както за себе си, така и за ангажимента си с националния отбор по голф. Не пропусна и възможността да приветства намерението на Про Голф Спортен Клуб и LAP.bg за популяризирането на играта, както всички такива инициативи свързани с голфа и спорта като цяло.”

ПГСК: „Как се запознахте с голфа?“

ДД: „Първата ми среща с голфа беше в далечната вече 1998 година, когато започнах висшето си образование в Норман, Оклахома, САЩ.  Университетът още тогава играеше водеща роля в американския студентски голф и сами можете да си представите, че имаха една отлична тренировъчна голф база, разположена в самия кампус. И аз като всеки един младеж на тази възраст нямах много други начини за общуване и забавления с колегите ми, и посещението на голф академията стана ежедневие за мен. В последствие много бързо разбрах също, че за един финанист, за какъвто се обучавах, е много важно да изгражда отлични взаимоотношения с партньорите си, това в Щатите ставаше и все още става основно на голф игрището. По този начин привързаността ми към голф играта се затвърди допълнително и остана в живота ми и до сега.“

ПГСК: „Какъв в хендикапът Ви в момента?“

ДД: „Най-ниско съм стигал до 8.2, но в момента съм по-близо до 10. Случва ми се, макар и рядко, да си играя хендикапа, но осъзнавам напълно, че нямам достатъчно време за да тренирам и поддържам това  ниво.”

ПГСК: „Колко често играте голф?“

ДД: „Осъзнавайки, че ми е трудно, както да отделям време за тренировки, така и да усъвършенствам суинга си до желаното от  мен ниво, предпочетох да свържа удоволствието от играта основно с преживяването от това да се играе на възможно най-много и най-различни, ако искате дори най-странни или неочаквани места в света. Събраните впечатления и емоции пък от своя страна да предавам на младежите, искащи да се занимават с голф, за да им послужат като една своеобразна мотивация. Смятам, че по-скоро с това мога да ги запленя, да ги ентусиазирам,  да ги мотивирам, като им покажа, че любимата ни игра може да им отвори вратите към едни непознати светове и култури.

Досега съм играл на над 300 игрища по целия свят, на всички континенти, като може би най-отдалечените места, които съм посетил са Монголия, Северна Норвегия съвсем близо до полярния кръг, централна Африка, Патагония… За тази цел съм решил, ако правя пост в профила ми в социалните мрежи, той да е свързан с голф.”

ПГСК: „ От кого сте се учил в голфа?“

ДД: „В Америка подражавах на по-добрите ми колеги и гледах често състезателите на университетския отбор. Учил съм се и от почти всички голф-професионалисти идвали в България, още от времето на Нийл Търли, но в последните години този, който според мен остави най-голяма следа в българския голф е Ричард Лейн. Той беше и ментор, и треньор, и прекрасен човек, който даде много и за отбора, който развиваме сега, и когато напусна България, неговата липса се усети от всички.”

В личен план имам едно отлично приятелство с тур-професионалиста Лиъм Бонд, който пък ми е показвал лекотата, с която  този спорт може да се практикува, но също и красотата на спорта извън самото спортно занимание. Колко е забавно също и това, което може да се прави извън игрището, без човек да се взема на сериозно.

През годините съм се възхищавал на Адам Скот. Австралецът е смятан за притежател на най-красивия и изчистен суинг, на което се възхищавам и до днес.

Разбира се, имам и една група от близки приятели, с които по-често играем голф или пътуваме по голф дестинации.”

ПГСК: „Като основен благодетел на „Приятели на Българския Голф“, бихте ли ни разказал за какво става дума? Какви са целите ви, успехите ви, трудностите, пред които се изправяте?“

ДД: „Ние сме група от основно 7 човека, като всички са приели определени роли в нея. Ако аз се занимавам с управлението на целия процес, има хора, които се грижат за финансите, трети дават ноухау и т.н. Още преди време, научих от американския начин на живот, че хората с успехи в бизнеса, трябва да предават нататък благата, на които се радват, да връщат към обществото това, което те са успели да постигнат благодарение на същото това общество, за да се затвори този кръговрат.

Следвайки тази линия, за себе си аз съм избрал да подкрепям голфа, защото съм сериозен голф ентусиаст, а и видях, че подкрепата към голфа е много малка. Освен това за мен е удоволствие да работя с чисти създания каквито са децата, в частност членовете на нашия национален отбор.

Така разбирам и аз своето участие в тази инициатива. Наред със средствата и времевия ресурс, който отделям, аз най-вече се радвам да вдъхновявам тези деца, да ги подкрепям да следват мечтите си, да повярват, че всичко е възможно и за тях.”

ПГСК: „Как оценявате работата си досега?”

ДД: „Аз повярвах във виталността на идеята преди около 4-5 години, когато Ричард Лейн ни демострира нагледно, как с малко повече внимание, работа и добри думи могат да се увлекат децата и да се сформира отборен дух, клубен живот и т.н.

Разбира се, наред с помощта, която оказвам, задължителното условие за успех, както у нас, така и навсякъде по света е подкрепата на родителите. Без тяхната посветеност и всеотдайност, нищо не може да се получи. Най-малкото, трябва да се отдели време и услилие детето да пристигне на голф игрището за тренировка. Мястото за тренировки пък е другия задължителен елемент. В нашия случай, това средище е Голф клуб „Света София“  и неговото ръководство, което предоставя тази неоценима помощ.

Тази година за първи път успяхме да осигурим и голф-теньор за Националния обор. Наред с мениджъра на отбора и бъдещ наш голф професионалист, Станко Маринов, ние ще имаме и специалист, който да се занимава само с техническото развитие на състезателите – Скот Голди, от Шотландия.”

ПГСК: „Ние от Про Голф приветствахме тази новина и смятаме, че е една отлична стъпка в посока към професионалното развитие на младите ни състезатели“.

ДД: „Да! И Това е само част от новия ни подход занапред. Конретните ни ходове за тази година са насочени към подобряване на цялостната Голф Личност на състезателите, а именно :

  • Техническото им развитие, за което работят треньорът и мениджърът на отбора, покривайки заплащането и на Скот Голди, и на Станко Маринов (на когото помагаме и за образованието като Голф Професионалист, както сме помагали и на Боби Чакъров, един от двамата българи, сертифицирани голф-професионалисти. Боби също е обучен за работа с голф-радара „Тракман”, закупен и предоставен за позлване на националния отбор от един от нашите основни съмишленици.
  • Физическа подготовка на базата на собственото телосложение. Осигурихме специализиран Голф-Фитнес специалист – Камен Радилов, както и специалисти по храненето и физиотерапевт, които се очаква да работят заедно, в един индивидуален подход към всеки състезател.
  • Психологическата им сила, посредством работата им със спортен (голф )психолог.”

ПГСК: „Слушам с интерес и разбиране, защото повечето от споделеното резонира и с нашите виждания за развитието на състезателния голф в България. Ясно е вече какво е направено и резултатите са налице, но според Вас, има ли още нещо, което Ви се иска да се промени в голф средата в България, за да можем да кажем, че сме тръгнали по правилния път?”

ДД: „ Най-много ни липсва базата, бройката на навлизащите в голфа хора и в частност деца.

Към момента има двама младежи, които са близо до професионалното ниво и са в американски колежи с голф специалност. Единият от тях, София Селдемирова, всъщност осъществи всички задължителни стъпки от развитието на аматьора-голфър. Тя тренира окооло 8-9 години и зиме и лете, без да спира, със своята и на семейството си сто процентна отдаденост. За последните години регистрира безспорни класирания в Европа, които в крайна сметка й дадоха възможност да избира къде да учи и сега тя е член на А-отбора на Университета в Охайо, където постъпи на пълна стипендия.

Ето защо и моят фокус е конкретно в този етап. Аз наблягам на развитието на един състезател като аматьор, за да може в последствие той да има основата да избира дали да стане професионалист. В същото време видях как някои младежи се отказаха от тази мечта, буквално на прага й, след като постигнаха сериозни успехи. Това е непонятно и дори неприемливо за мен, но все пак аз запазвам уважението към личния избор на всеки един човек.

ПГСК: ” Кажете ни повече за семейството си. Играят ли всички голф?“

ДД: „Имам 3 прекрасни деца, които са здрави, умни, външно и най-вече вътрешно красиви. Аз не ги насилвам да играят голф. Сина ми, очаквам да стане инженер, защото от малък ходи с една чанта ключове и отвертки и поправя всякакви неща. Той тренира хокей, един страхотен спорт за всяко дете, заради разнообразието от уменията, които развива. Апропо, от хокеистите стават отлични голфъри.”

Голямата ми дъщеря е член на групата „Бон-Бон“. Непрекъснато пее, танцува и измисля нови танци. Тренира и художествена гимнастика. Има пленяващи очи и изключителен благ характер.

Най-малката е най-дейна, копира всичко, което правят големите, от малка кара ски (водни и алпийски), велосипед и хувър-борд, има забележителна двигателна култура, а и тренира с кака си гимнастика и пее в Бон Бон. Още е много малка за да кажем каква ще стане, но аз и не смятам да им излизам от естествения й път на развитие, вкарвайки нещо допълнително като голфа например, макар че те непрекъснато пътуват с мен, когато играем голф и не бих се изненадал на един по-късен етап да проявят интерес към играта. Аз много бих се радвал ако мога да им предам това, от което най-много съм се впечатлявал в голфа – комбинацията от човешкия гений и красотата на природата, която на всяко голф игрище е представена по различен начин. Ако погледнем към други спортове, в каквито и зали или стадиони да ни заведе интереса ни, в повечето случаи се ограничаваме до едни същи размери на игрището, една и съща настилка и т.н. Докато в голфа, може да си на 6 или на 90 години и дори да играеш на едно и също игрище, то ти предлага всеки път различно изживяване.

Аз съм благословен да имам три деца, защото, знаеш ли, в работата ми досега съм забелязъл, че родителите с едно дете са строго амбициозни и много често те държат децата им да станат като тях. Когато имаш повече деца, ти виждаш разнообразието в живота и колко различни могат да бъдат те, макар и деца на едни и същи родители. Това ми дава спокойствието да вярвам в тях, да наблюдавам как се развиват и да изпълнявам основните ми ангажименте, да им помагам да откриват своите таланти и да им осигуря добър старт в живота.”

ПГСК: „Как е устроен Вашият бизнес?“

ДД:  „Аз смятам себе си за класически предприемач, работещ в установени пазари, където съм преценил, че има малко, но достатъчна възможност за печалба в дългосрочен план. Търся сфери на работа с по-малък бизнес риск, но с очакване, че ще продължи занапред за да има и за децата ни. Смятам, че в България има големи възможности за развитие на бизнеса и ако човек има необходите знания, умения и положи усилия, ще постигне успехи.”

ПГСК: „ Благодаря Ви много за откровеното интервю! Желаем успех на начинанията Ви и ще се радваме да си партнираме, защото както изклежда, целите ни и идеите ни в голямата си част се припокриват.”

Про Голф Спортен Клуб

Снимки: Любомир Асенов, LAP.BG

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *