Правило 33-1 гласи: “Организаци­онният комитет трябва да постанови условията за провеждане на състеза­нието.” Те включват право на участие, формат на играта, време и място на провеждане, начин на записване за участие, време на старта и групи.

Първата задача на организацион­ния комитет е да обяви кой има право на участие в състезанието. Ако се пла­нира турнир за юноши или ветерани, да се посочи възрастовата граница. Да се уточни дали състезанието е открито за всички, или ще се постави лимит за участие. Най-често броят на участни­ците се ограничава като се определя граница на handicap’s или пък състеза­телите се подбират по реда на записването.

Ако ще се провежда турнир по фор­мат match play трябва да се посочи дали играта ще е индивидуална или отборна (four-ball, foursome), броят на групите, броят на играчите във всяка група и как ще се подбират участниците в гру­пата. Обявява се и дали ще се играе от scratch или handicap. За формата match play играчите са 8, 16, 32 или 64. Мо­гат да се подберат по handicap, но най- често се организират квалификации по формата stroke play. Квалификантът с най-добър резултат се нарича “меда- лист” Подходящо е да се организира и утешителна игра на загубилите в пър­вия кръг на match play я.

При формат stroke play се регламен­тира колко дупки ще се играят – 9,18, 36,54,72 или повече.

Организационният комитет е длъ­жен да обяви точната дата и място на провеждане на състезанието и начина на записване. Определя се времето на старта и групите. Много е важен интервалът между отделните групи. Обикновено той зависи от броя на играчите във всяка група и е между 8 и 10 минути. Ако времето между групи­те е твърде малко, особено на дупките с par 3 ,се налага състезателите да се из­чакват, което е много неприятно в раз­гара на борбата. При ограничен брой участници може да се използва метода shotgun, при който се подава сигнал за едновременно начало при групи, пред­варително разпределени по дупките. При всяко състезание се обявява предварително как ще се определя по­бедителят при равен резултат. В гол­фа това става чрез play-off. При форма­та match play, play-off’ът обикновено стартира от дупката, откъдето е започ­нал. При игра с отчитане на handicap броят на получаваните удари остава същият. Ако при формата stroke play не е подходящо да се играе play-off, тогава се сравняват score картите на последни­те 9, 6, 3 и накрая на 18-та дупка. При игра с handicap предимството се отчи­та съответно 1/2, 1/3 и т.н. В един play-off  не е подходящо да участват повече от пет състезатели.

При игра с handicap предимство играчите получават удари по реда им в score картата, като се има предвид, че handicap предимството се отнася за 18 дупки. Всяка от дупките има опреде­лена сложност наречена Stroke Index и ако играчът получава 4 удара пре­димство, то се отнася за първите 4 по сложност дупки.

При индивидуален machplay формат играчът с по-висок Course Handicap по­лучава пълната разлика, като играчът с по-нисък Course Handicap играе от scratch. Например, играч А има handicap 1, а играч В – 4. Тогава играч В играе от scratch, а играч А получава по един удар на трите най-трудни дуп­ки. При four-ball match play се прави редукция спрямо играча с най-нисък Course Handicap, който играе от scratch. Останалите играчи получават 100% от разликата. При foursome match play се играе с 50% от разликата в сбора на Course Handicap’me на играчите от всяка страна.

Наградите за турнира се обявяват предварително. Ако в състезанието се раздават награди за общ и нетен резул­тат, това трябва да е съвсем ясно. При условие, че спечели един и същ играч, е уместно да му се даде право на избор. Организационният комитет трябва да уточни правото на използване на мо­торизирани колички и кедита.

Особено важна е подготовката на игрището за състезание, като тук ос­новната роля е на главния greenkeeper, в САЩ, наричан суперинтендант. Fairway-ите се оформят така, че да изискват както дължина, така и точ­ност на ударите. Препоръчва се те да са широки между 27 и 35 ярда, в зави­симост от наклона на терена, дължи­ната на дупките и силата и посоката на преобладаващия вятър. Ако специално за изискванията на състезанието те ще се стесняват чрез косене, това трябва да се направи доста по-рано. В проти­вен случай съседният rough се сгъстява прекомерно и е много труден за игра. Стандартната височина на косене на fairway я е 10 милиметра . Изискванията за green-овете са твърде строги. Те трябва да са в със­тояние да задържат топка, изиграна от fairway’я, но не и при неудачни удари или flyer от rough-а.. Степента на твър­дост се адаптира спрямо класата на играчите и се измерва с уред, наречен turf thumper. За добрата подготовка на green-овете се изисква упорита предва­рителна работа. Прилагат се различни културални практики като verticutting, aerifying, topdressing, за да се сведе до минимум наличието на слама и пости­гане на нужната скорост на green-овете.

Тя се измерва с уред, наречен стимпметър, носещ името на Едуард Стимпсън- Iстарши, който го изобретява през I1935 г. Скорости от порядъка на 9′ 6″ и 10’6″  са за висококласните състезания, като скоростта зависи и от контурите, вида на тревата, състоянието на green-овете и времето. Тренировъчният green трябва да е със същата скорост, както и green-овете на трасето и да се поддържа по идентичен начин. Около green-овете се оставя яка от 60-70 см, окосена на височина около 10 милиметра. До един месец преди самото състезание не се изрязват дупки на предвидените за състезанието места.

Rough-ът трябва да е достътъчно дълбок, за да представлява проблем за състезателите, но не и такъв, че да се налага връщане на fairway-я с wedge. Ако rough-ът е наказателен, то играчът трябва да губи цял удар. При нормал­но състояние на rough-а Американска­та голф асоциация препоръчва загуба на половин удар. Непосредствено око­ло fairway-тe и green-овете се оставя междинен rough с височина 3 см. Дъл­бочината на rough-a зависи от вида на тревата, нейната плътност и класата на играчите. При използването на студоустойчиви сортове трева rough-ът е по-дълбок, а при трева от вида бермуда – по-плитък. При състезания, орга­низирани за жени, rough-ът се окосява по-ниско.

Бункерите трябва да са покрити с пясък с дълбочина 10-15 см, като по стените пясъкът е по-плитък и плътен, за да се предотврати забиването на топките. Добавянето на допълнителен пясък се прави най-малко три месеца преди състезанието. Ако той е много сух, трябва да се полее предварител­но. В непосредствена близост до всеки бункер се поставя гребло.

Правилникът по голф изисква и съ­ответно маркиране на игрището, не само за състезания, но и за ежедневна игра. Зоните, определящи границите на игрището, трябва да са ясно очерта­ни с бели жалони, с размери 2,5-5 см и височина 60-90 см, забити на раз­стояние 5-10 метра. Препоръчва се около основата на всеки жалон да се очертае кръг с бяла линия. В местните правила трябва да е оказан статусът на стените и пътищата по трасето. Водни­те препятствия се означават с жълти, а страничните водни препятствия – с червени жалони, като много често се използват и линии със съответния цвят. Участъците в ремонт се означа­ват с бели или оранжеви линии.

 

Източник: Д-р Стоян Димитров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *